logo
logo logo

Европа е големият дом на старите и нови демокрации, които гарантират свободата и благоденствието на всички жители в пределите на съюза. По ирония името „Европа“ ни е дадено от финикийците, от които изплуват асоциации за материалното, за парите. Векове по-късно, Европейският съюз е пример за цялото човечество за върховенството на закона и моралните ценности. Тук са координатите на по-добрия живот, на гарантираните човешки права и свободи. Всеки един жител на Европейския съюз трябва да чувства Европейския парламент като гарант на човешките постижения, които дават свобода, благоденствие, спокойствие. Този парламент е сърцето на демокрацията в Европа!

Неджми Али

Член на Европейския парламент,
Алианс на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ)

Актуални новини


Неджми Али към вицепрезидента на ЕИБ: Успявате ли да постигнете оптимални резултати с инвестициите си във и извън ЕС?

nedjmi

В Страсбург на 18 януари 2018 г., по време на извънредно заседание на Комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент, беше проведена първата дискусия по Годишния доклад за Контрола на финансовите дейности на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) през 2016 г. Дейността на Банката беше представена от нейния вицепрезидент г-н Александър Стуб. Докладчик от АЛДЕ беше българският евродепутат Неджми Али.

Европейската инвестиционна банка играе голяма роля в подкрепа на интеграцията в ЕС, икономическото и социалното сближаване, а също така и за регионалното развитие, като през 2016 година общата сума на инвестициите е 84 млрд. евро. ЕИБ се бори с недостига на инвестиции и се стреми към възстановяване на растежа на европейската икономика. Това се постига с финансирането на много инициативи, насочени към младежката безработица, иновациите, малките и средни предприятия и околната среда в рамките на ЕС. Важна е ролята на банката и за функционирането на Европейския фонд за стратегически инвестиции, който е в основата на Инвестиционния план на Европа, по-известен като плана „Юнкер“. ЕИБ има принос в решаването на глобалните предизвикателства, като например потоците от мигранти и климатичните промени.

По време на извънредното заседание в Страсбург бе обсъдено дали банката е постигнала тези цели през 2016 г. и бе разгледано въздействието на инвестициите ѝ занапред. Евродепутатът от АЛДЕ/ДПС Неджми Али концентрира въпросите си в посока изясняването на няколко въпроса в този контекст.

Като се има предвид, че инвестициите на ЕИБ за 2016 в рамките на ЕС са направени в четири основни сектора- иновации и умения, малки и средни предприятия, инфраструктура и околна среда, г-н Али заяви, че е необходимо да се оцени дългосрочното въздействие на тези дейности. Той попита г-н Стуб дали през 2016 г. е приложен оптималният модел на финансиране и дали ЕИБ има възможността да оцени евентуалното въздействие на други сценарии на финансиране по отношение на растежа на БВП и заетостта в общността, за да се прецени дали наистина парите на данъкоплатците са използвани по най-добрия начин.

Вторият въпрос бе свързан с финансирането извън ЕС. През 2016 г. ЕИБ е инвестирала 8.4 милиарда евро в пет големи географски района. Основните от тях са: страните от Европейското споразумение за свободна търговия и страните, кандидатстващи за членство; държавите от Източното съседство и държавите от Южното съседство. „Може ли да обясните дали отпускането на заеми е в пълно съответствие с банковите правила и дали това не създава проблеми за интересите на държавите-членки на ЕС? Вашите анализи показват ли по-висок риск при инвестирането извън ЕС?“ – попита Неджми Али.

В качеството си на докладчик от АЛДЕ, евродепутатът изтъкна липсата на ясни, общоприети определения на явления като: офшорни финансови центрове; данъчни убежища; юрисдикции, поддържащи висока степен на секретност и юрисдикции, които не сътрудничат на институциите. „Дали тази липса не затруднява работата на Офиса на главния служител по спазване на изискванията за изпълнение при всичките седем етапа на цикъла на реализиране на проектите на ЕИБ, започвайки с предложението за стартиране на съответния проект и завършвайки с погасяването на кредита? Във връзка с това, в кой етап Офисът изпитва най-големите затруднения?“, попита евродепутатът.

Господин Стуб отговори изчерпателно на въпросите. В резултат на финансовата дейност на Банката през 2016 г. се очаква в краткосрочен план да се постигне допълнително нарастване на БВП в размер на 0.8% и да се осигури допълнителна заетост от 830 000 работни места. Дългосрочните очаквания са за значително по-високи резултати по отношение на икономическия растеж и заетостта, обясни още той. Вицепрезидентът засегна също и прилагането от страна на банката на методиката за оценка на риска при вземането на решения за инвестиране в рамките на ЕС и извън него, като същевременно поясни ролята на Офиса на главния служител по спазване на изискванията за изпълнение при реализиране на проектите на ЕИБ.

Неджми Али, евродепутат от АЛДЕ: Турция е шестият по големина партньор на ЕС, ние трябва да дадем своя принос за нормализиране на диалога Анкара – Брюксел!

15-01-Interview-picture copy

България засега е предпазена от прекомерен бежански натиск, поради сключеното споразумение между ЕС и Турция, като двете страни изпълняват поетите задължения. Така нашата страна може да се справя с относително малки затруднения с такива предизвикателства за сигурността, каквито са бежанските потоци. Това стана ясно по време на среща на евродепутата от Алианса на либералите и демократите Неджми Али с изпълнителния директор на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) Жозе Карейра.

Тези теми са акценти и в интервю, дадено от г-н Али за БНР.

Г-н Али, започна Европредседателството на България. Това се случва за първи път. Как изглежда то от гледната точка на българските евродепутати, или как изглежда сега София от Брюксел?

Неджми Али: Европредседателството е изключителен шанс за България да покаже възможностите си като пълноправен член на най-мощната икономическа организация на планетата, който се дава веднъж на 14 години при сегашната конфигурация на Съюза. По принцип, при пoемане на Председателството се работи в тясно сътрудничество в групи от по 3 държави-членки, наречени „тройки“. Тези тройки се формират от предишното, настоящото и следващото председателство. Тройката определя дългосрочни цели и изготвя общ план, в който се набелязват темите и основните въпроси, които ще бъдат разгледани от Съвета в рамките на 18-месечен период. Настоящата тройка, както знаем, се формира от Естония, България и Австрия.

Разбира се, това не значи, че безконтролно ще се управлява ЕС, а по-скоро ще се насочва и стимулира работата на Съвета по законодателството на ЕС, както и ще се подпомагат законодателните процеси и ще се координира сътрудничество между отделните държави членки. Много е важно да се каже, че като председател нашата страна трябва да действа като честен и неутрален посредник, защото освен нашите национални приоритети, ние трябва да съблюдаваме наличието на приемственост в общите политически насоки на ЕС.

Най-общо казано Председателството има две основни задачи, като първата от тях е планиране и ръководене на заседанията на Съвета и на неговите подготвителни органи, а втората му задача е представляването на Съвета в другите институции. Като казвам други институции визирам Европейският парламент и Европейската комисия. Там България ще трябва да постига съгласие по законодателни инициативи чрез така наречените триалози, или тристранни срещи, между представители на трите институции чрез неформални преговори. Също така се провеждат и срещи на помирителни комитети. Разбира се, Председателството работи в много тясна координация и с председателя на Европейския съвет и с Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

Всяка държава-членка с поемането на председателството на ротационен принцип, което се случва веднъж на 14 години, се съсредоточава върху избрани от нея основни приоритети. Нашите приоритети са регламентирани в четири области:

• Бъдещето на Европа и младите хора;

• Западните Балкани;

• Сигурността и стабилността;

• Цифровата икономика.

Господин Али, направихме наскоро една анкета сред хората от Кърджали по повод Европредседателството. Всички казват – да, това е много хубаво, да, това е много важно – но не знаят защо е важно. В крайна сметка, какво ще спечели от това България? Все пак, към София и към подготовката на НДК е насочен голям ресурс, в момента хората от София търпят доста лишения и неудобства, заради това, че тук се събира цветът на Европа. В крайна сметка ние като държава какво ще спечелим?

Неджми Али: Нека накратко да опишем основните приоритети и защо са избрани точно те за България, за да можем да изясним малко общата картина.

Първият приоритет, който споменах, е бъдещето на Европа и младите хора. Той е особено важен, защото мерките са насочени към осигуряването на икономическия растеж и социалното сближаване. Вече няколко поредни години икономиката на Съюза отбелязва растеж, но е необходимо той да бъде ускорен, за да може да генерира повече работни места и да нараснат устойчиво доходите на хората. Особено на младите хора, защото безработицата в Съюза все още е доста висока.

Усилията за социално сближаване, намаляването на различията между държавите, за което способства именно това сближаване, може да стане чрез Кохезионната политика, която е едно от основните средства за гаранция на успеха на европейския модел. Искам да запозная слушателите с подробности за едно събитие от миналата седмица. Преди няколко дни в Комисията в Брюксел беше проведена конференция на високо равнище на тема „Формиране на нашето бъдеще“. Тя беше във връзка с подготовката на следващата Многогодишна финансова рамка. Това, което направи много силно впечатление, бе изказването на Комисаря по бюджет и човешки ресурси Гюнтер Йотингер. Той беше категоричен, че трябва така да се насочват ресурсите, че да се намалят бързо различията между БВП на човек на населението между държавите-членки например като Люксембург и България. Това се стараем да постигнем чрез ускорено икономическо развитие и чрез Кохезионната политика. Мисля, че в този контекст може да видим ползите от членството, а и от основните приоритети. Въпреки, че за Кохезионната политика има доста обструкции от някои от страните-членки, с по-голямата част от колегите имаме общо разбиране по този въпрос. Това е така сред основните ни партньори в общността.

Другият приоритет, за който споменах, са Западните Балкани, който е също много важен. Мисля, че през последните няколко дни, с оглед на последните събития в геополитически аспект, стана ясно, че тези държави имат нужда и трябва да им се даде ясна европейска перспектива и да има свързаност както помежду им, така и с държавите-членки, което да гарантира траен мир, сигурност и просперитет в този регион. Очевидно е, че периодът на българското председателство е крайно недостатъчен за постигането на някакви радикални резултати, но има разбиране в рамките на тройката и мисля, че тази политика ще продължи. Както заяви при откриването на Председателството Жан-Клод Юнкер, България има достатъчно натрупан опит от членството си и ще може да предложи план за действие с конкретни стъпки за този регион. Същото мнение и становище изрази с още по-голяма категоричност и Председателят на Европейския съвет Доналд Туск при тържественото откриване в София.

По отношение на сигурността и стабилността, особено в светлината на неотдавнашната миграционна криза, ролята на Председателството е от особено значение за европейските граждани. Нашето председателство следва да работи за трайни и справедливи решения в политиката за убежище, за ефективни политики за реадмисия, за комплексен подход, насочен основно към източниците на проблема с миграцията, а не само към последиците от него, защото видяхме, че ако се занимаваме само с последиците, наистина може да се окажем в доста проблемна ситуация. Тук отново трябва да бъде подчертана ролята на споразумението за бежанците между ЕС и Турция, което способства за рязкото намаляване на бежанския поток от Близкия изток. За нас, като външна граница на ЕС и първа страна, в която пристигат бежанците, това споразумение е от жизненоважно значение.

Цифровата икономика също е поставена като приоритет. Говорейки за приоритетите, преди малко започнах с икономическия растеж във връзка с бъдещето на Европа и младите хора. В наше време този растеж е немислим без изпреварващо технологично развитие, в основата на което са единният цифров пазар, достъпът до иновации и модерното образование. Обвързването на образованието на младите хора с усвояване на информационните и комуникационните технологии е пътят към постигането на конкурентна, гъвкава и успешна Европа. Мисля, че ние сме облагодетелствани, защото българският еврокомисар Мария Габриел, доскорошна наша колежка в Европарламента, отговаря точно за този ресор.

Ние, като евродепутати, разбира се, ще участваме в помощ на българското председателство, в зависимост от възможностите, които ни се представят. Както ние, така и нашите сътрудници, не бихме се поколебали да споделим своя опит и да окажем съдействие на колегите от председателството.

Господин Али, в хода на това Председателство България поставя два акцента, много важни за нас – приемането ни в Шенген и приемането ни в чакалнята на Еврозоната. Вие, като човек в Брюксел, контактуващ с другите евродепутати, как мислите – има ли светлина в тунела за нас, защото има страни, които се противопоставят и на влизането ни в Шенген, и на влизането ни в чакалнята за еврото?

Неджми Али: Освен изброените основни приоритети, искам да акцентирам, както Вие отбелязахте коректно, че за нас има няколко аспекта, които също са много важни от гледна точка на нашия национален интерес и с оглед на определянето на други подприоритетни области.

На първо място, следва да се ускори процесът на присъединяване на страната към Европейския валутен механизъм, или така наречената чакалня на еврозоната. Това е сериозна перспектива, която би донесла на страната сериозни позитиви. По този начин ще се увеличат възможностите за привличане на стратегически инвеститори, които биха видели потенциал за развитие, защото влизането в Еврозоната значи и по-голяма предвидимост и възможности за правене на бизнес.

Освен това, както споменахте и Вие, следва да се работи активно по присъединяване към европейската зона за свободно придвижване. В момента има разбиране сред ръководството на Европейската комисия, че мястото на България е в Шенген и това беше споменато отново вчера от председателя на ЕК Юнкер. Тази възможност трябва да бъде реализирана, надяваме се още по време на нашето Председателство.

Друг много важен аспект, който трябва да бъде отбелязан, е свързан с Брекзит. Това не е маловажен въпрос. В момента текат преговорите и започват да навлизат във фазата на конкретните детайли. Вземането на правилните решения по въпроса е от съществено значение най-малкото защото към настоящия момент във Великобритания живеят около 100 000 български граждани и процесът на евентуално напускане на Великобритания трябва да се развива така, че да не пострадат интересите на нашите сънародници.

Смятам, че трябва да поставим акцент и върху още един много важен момент – той може да бъде дори един от приоритетите. Говоря за актуализацията на митническия съюз, за новото митническо споразумение между ЕС и Турция. С годишен стокообмен в размер на близо 150 млрд. евро Турция е шестия по големина търговски партньор на ЕС. От съществено значение за развитието на икономическите отношения между ЕС и Турция, което е от полза и за двете страни, е напредъкът по подготовката на новото митническо споразумение. Мисля, че тук също можем да окажем достатъчно сериозна подкрепа за ускоряването на този процес. България като съседна страна, за която Турция е сред най-големите търговски партньори, може да бъде един от основните печеливши в Съюза в икономически план. С оглед на потенциалните възможности мисля, че това може да се определи като един от основните приоритети. Бихме могли да отправим една препоръка към българското правителство – да се помисли в този насока. Подготовката е в доста напреднала фаза, виждаме и в новите послания от страна на Република Турция, че започва процес на сближаване на отношенията и има желание за по-сериозна комуникация с ЕС като цяло. Смятам, че това е добре и че ние трябва да се възползваме от тази възможност.

Като говорим за Турция, България и южната ни съседка демонстрират едно блестящо сътрудничество, много добри отношения като съседи, като съюзници, последният пример беше с откриването на реставрираната църква „Св. Стефан“ в Истанбул. На България сякаш е отредена роля да бъде посредник между Турция и ЕС, а и Вие сам отбелязахте, че сега сме в период, в който тези отношения постепенно започват да се подобряват. Ще успеем ли да се справим с тази роля?

Неджми Али: Не знам какво е очакването от формулировката „посредник“, но в крайна сметка мисля, че ние сме страна, която от една страна е външна граница на ЕС, а от друга страна Турция е един от най-големите стратегически партньори, както се определя в редица документи на ЕС. От тази гледна точка мисля, че нормализирането на комуникацията между двете страни е от жизненоважно значение и за самата Турция, и за ЕС. През 2014-2015 комуникацията ни беше на съвсем друго равнище, но видяхме, че през последните две години, когато започна бежанската криза, Турция изигра много важна роля за стабилността и сигурността както в региона, така и в рамките на цялата Общност. Видяхме до какво се стигна при опита за квотно разпределение на 160 хиляди бежанци – не можа да се намери общо решение и консенсус между страните-членки. Като се има предвид, че в Турция има над 3 милиона регистрирани сирийски бежанци, да не говорим за тези, които не са регистрирани, властите там полагат големи усилия, за да задържат тези хора на едно място. Този факт трябва да бъде отчетен. Както казах преди малко, Турция е шестият по големина партньор на ЕС, и в този аспект мисля, че на нас ни се отрежда ролята да посредничим и да дадем своя принос за нормализиране на взаимоотношенията. Все пак, нека не забравяме, че около 1 милион турци живеят в рамките на Република България като български граждани. Ние сме мостът за приятелство.

Господин Али, Вие имахте среща с г-н Жозе Карейра, изпълнителен директор на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището. В тази среща беше отбелязано, че България е предпазена от миграционен натиск. Това наистина ли е така?

Неджми Али: България е предпазена от миграционен натиск именно поради споразумението, което е сключено между Европейския съюз и Турция. Доколкото виждаме, има разбиране и от двете страни и ангажиментите се изпълняват. Както споменах преди малко, в Турция в момента има над 3 милиона регистрирани бежанци. Ресурсът, който е заделен по принцип за подпомагане на бежанците, не на Турция, искам да направя това разграничение, е около 3 млрд. евро за периода 2016-2017 година. По данни от Европейската комисия към 22 декември 2017 г. са сключени 72 договора на обща стойност над 2.75 млрд. евро, от които повече от 1.78 млрд. евро вече са изплатени. Останалата част все още не е изплатена, така че предстои още работа по реализацията на проектите и реалните плащания. В този аспект трябва да се отбележи, че Турция е направила разходи от над 15 милиарда долара за издръжката на тези бежанци. Виждаме, че се полагат много сериозни усилия. На база на гореспоменатото споразумение между двете страни, Турция изпълнява много коректно своя ангажимент да опазва границите си и да не позволява бежанци да напускат пределите на Република Турция и така да навлязат в Общността. Това беше отбелязано на срещата с господин Карейра, защото говорим за факти, които не могат да бъдат отречени.

Среща на Неджми Али с шефа на Европейската служба за убежище: България е предпазена от бежански натиск заради споразумението между ЕС и Турция

nedjmi

България засега е предпазена от прекомерен бежански натиск, поради сключеното споразумение между ЕС и Турция, като двете страни изпълняват поетите задължения. Това дава възможност България да се справя с относително малки затруднения с такива предизвикателства за сигурността, каквито са бежанските потоци.

Това стана ясно по време на среща на евродепутата от Алианса на либералите и демократите Неджми Али с изпълнителния директор на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) Жозе Карейра. Тя беше организирана по молба на Карейра и се състоя в Европейския парламент в Брюксел. Разисквани бяха въпроси, свързани с предстоящата процедура по освобождаването от отговорност на агенциите на Европейския съюз за 2016 г. в парламентарната Комисия по бюджетен контрол, където Неджми Али е докладчик от групата на АЛДЕ.

Българският евродепутат зададе редица въпроси, свързани с работата на агенцията в държавите-членки, подложени на бежански натиск. Изяснена беше политиката на EASO при разполагане на допълнителен състав в най-застрашените от бежански потоци държави в южната част на Европа и по-конкретно в България и региона.

Неджми Али насочи вниманието и за необходимостта от дългосрочна стратегия за работа на агенцията, която да отчита възможни варианти на действие при различни реални ситуации в бъдеще. Изпълнителният директор потвърди, че такава стратегия се изготвя и предстои да бъде финализирана. Дискутиран беше и въпросът за подготовката на оперативните планове за действие на агенцията в отделните държави-членки, които са външна граница на ЕС.

Двамата участници в срещата стигнаха до извода, че съществува небалансиран подход при финансирането на цялостната дейност на EASO. В годините до края на текущия програмен период са осигурени средства за персонала, като има недофинансиране на оперативните разходи, което налага периодично актуализиране на бюджета на агенцията в зависимост от общата ситуация.

Срещата приключи с общото разбиране, че EASO играе изключително важна роля в рамките на ЕС при осигуряване на убежище за бежанските потоци, предизвикани от различни регионални конфликти. В тази връзка е необходимо да бъде планиран в Многогодишната финансова рамка достатъчен ресурс, който да даде възможност на агенцията да реализира в пълна степен вменените й задължения.

Европейската служба за подкрепа в областта на убежището е агенция на ЕС, подпомагаща държавите-членки при изготвяне на политики в областта на убежището. Практически това се реализира чрез подпомагане на държавите при идентифицирането на добрите практики, организиране на обучения на европейско равнище и улесняване достъпа до подробни сведения за държавите на произход. Агенцията предоставя също така техническа и оперативна подкрепа на държави-членки, чиито системи за убежище са подложени на прекомерен бежански натиск чрез разполагане на експертни екипи.

Службата работи в тясно сътрудничество с компетентните национални органи; Върховния комисар на ООН за бежанците; Агенцията за основните права и FRONTEX, като се допитва и до гражданското общество.

Неджми Али: Европейската инвестиционна банка трябва да разрешава социално-икономическите предизвикателства, нужна е по-достъпна информация

1-300x168

„Очакваме Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да предложи по-опростена и достъпна процедура за оповестяване на информация”. Това заяви евродепутатът от Алианса на либералите и демократите Неджми Али по време на заседанието на Комисията по бюджети на Европейския парламент. На него бе обсъден Годишният доклад за финансовите дейности на ЕИБ. В качеството си на докладчик от АЛДЕ евродепутатът Неджми Али се включи в дебата по темата. 
„Ролята на Банката в подкрепа на растежа и създаването на работни места е незаменима, но вместо разговори за решаване на настоящите политически предизвикателства в рамките на общността и извън нея, ЕИБ трябва да допринася за разрешаване на социално-икономическите предизвикателства”, посочи Неджми Али. 
Българският евродепутат обърна внимание, че при обсъждането на увеличението на кредитите на ЕИБ в средносрочен период, би следвало в доклада да бъде включено позоваването на приетия през януари Оперативен план ‎2017-2019. Той е ориентиран към изпълнението и обобщава основните приоритети и дейности на Групата на ЕИБ за следващите три години. В момента Банката подготвя следващия си Оперативен план за периода ‎2018-2020, посочи още той. 
„В раздела за съответствие на законовата рамка бихме искали да подчертаем, че ЕИБ изпълнява временни мерки по отношение на политиката към „неоказващите съдействие данъчни юрисдикции“, както и намерението й за по-нататъшно преразглеждане на съответната политика на ЕИБ. Тези временни мерки бяха приети през януари 2017“, подчерта Неджми Али. 
Той засегна и темата за отчетността като отбеляза, че ЕИБ вече е започнала преразглеждането на своята политика за оповестяване на информация. Докладчикът от АЛДЕ изрази надежда, че в резултат на провеждането на един широкообхватен експеримент ще бъде предложен документ, който е по-опростен и достъпен както за персонала на банката, така и за останалите заинтересовани страни. 
Неджми Али постави акцент и върху разглеждането на въпроса за финансовата дейност на групата на ЕИБ, като по-специално обърна внимание на подобряването на качеството на информацията, предоставяна на Европейската комисия. „В тази връзка трябва да бъдем наясно, че това би могло да бъде от значение само за финансовите инструменти или решения, изпълнявани от групата на ЕИБ от името на ЕС. По този начин ще се избегне смесването с други решения в рамките на собствените ресурси на ЕИБ”, посочи българският евродепутат.

Гости от област Кърджали посетиха Европейския парламент по покана на евродепутата Неджми Али

Photo 1

На 7 и 8 ноември активисти на ДПС от област Кърджали посетиха Европейския парламент в Брюксел по покана на евродепутата от групата на АЛДЕ-ДПС Неджми Али.

В рамките на двудневната визита посетителите имаха възможността да се запознаят подробно с работата на Европейския парламент. Г-н Али запозна посетителската групата с дейността на делегацията на ДПС в ЕП и в групата на АЛДЕ. Евродепутата информира в детайли за неговата дейност в Комисиите по Бюджет и Бюджетен контрол, в които той е съответно член и координатор на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа. Гостите на евродепутата посетиха презентация, на която бе представена основна информация за работа на Парламента. Последва дискусия с г-н Али, като групата постави редица въпроси по теми засягащи мерките, които ЕС взима за стимулиране на малкия и среден бизнес, както и за мерките, които ЕС планира да предприеме за ограничаване на езика на омразата.

Photo 2

Освен работната част на посещението, гостите имаха възможността да разгледат Дома на Европейската история и Парламентариума, които представляват музеи на Европейската история и еволюцията на Европейския съюз. Групата имаше също така възможността да посети и забележителностите на белгийската столица.

Photo 3

 

 

Неджми Али – “Приключихме с изслушванията на седемте кандидата за членове на Европейската сметна палата, предстои гласуването им в Пленарна зала”

Photo N.ALI-ECA

На 19 и 26 октомври в Брюксел и Страсбург, на две поредни заседания Комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент проведе изслушвания със седемте кандидата за членове на Европейската сметна палата (ЕСП). Неджми Али, координатор от Алианса на либералите и демократите за Европа в тази комисия, взе активно участие по време на изслушванията.

Първият стадий на изслушвания премина на 19 октомври. Тогава бяха изслушани кандидатите Хану Такула (Финландия), Карел Пинкстен (Белгия) и Пиетро Русо (Италия). Вторият стадий бе на 26 октомври, като тогава бяха изслушани Баудилио Мугуруса (Испания), Бетина Якобсен (Дания), Жоао Фигейредо (Португалия) и Илиана Иванова (България). Евродепутатът от АЛДЕ-ДПС Неджми Али зададе редица въпроси на кандидатите, включително и на представителката на Република България г-жа Иванова.

Въпросите към И. Иванова бяха концентрирани  около две теми – кохезионната политика на Европейския съюз и предприетите действия за увеличаване заетостта на младите хора. Първо, той се поинтересува от негативните ефекти, които могат да бъдат предизвикани от изоставането на изпълнението в областта на Кохезионната политика в повечето страни-членки на Съюза, както и за мерките, които според кандидатката за Сметната палата биха довели до преодоляванена тези ефекти. Второ, той постави въпроса и по един изключително важен за гражданите на ЕС аспект – високото ниво на младежката безработица, и се поинтересува как г-жа Иванова оценява качеството на програмите, предвидени за преодоляване на това негативно явление.

Работата на Европейската сметна палата е от изключително значение, защото тя предоставя информация на Европейските институции, която е важна за управлението на бюджета на ЕС. В частност, Комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент използва анализите и предложенията на ЕСП при освобождаването от отговорност на различните институции и органи на Съюза след приключването на съответната финансова година.

След проведените изслушвания и гласувания на седемте кандидата за членове на Европейската сметна палата в Комисията по бюджетен контрол предстои гласуването на кандидатурите на заседание на Европейския парламент по време на ноемврийската пленарна сесия в Страсбург.

Неджми Али: Загрижени сме за изоставането при усвояване на ресурсите в рамките на Кохезионната политика за 2017 г.

N.ALI photo

На 18.10.2017 г. Европейският парламент в Брюксел беше домакин на междуинституционална среща по статуса на изпълнението на разходната част в рамките на Бюджет 2017. В присъствието на членовете на Комисията по бюджети на Европарламента и представители на Съвета на ЕС, комисарят по бюджет и човешки ресурси Гюнтер Йотингер представи актуалните данни за изпълнението на Бюджет 2017 и прогноза до края на годината. Той се спря и на предвижданията за плащания до края на текущия програмен период, като  представи и прогнози за плащанията след 2020 г.

Photo panorama

По време на дискусията евродепутатът от АЛДЕ Неджми Али благодари на  комисар Йотингер за подробната презентация, съдържаща достатъчно информация, което дава възможност да се направят изводи и препоръки. По-нататък в изказването си българският депутат с цел изясняване на някои аспекти, свързани с плащанията в текущия и в следващия програмен период, се обърна към комисаря с въпрос по Кохезионната политика:

Преди седмица беше представена шестата актуализация на бюджета за 2017 г. Общият размер на исканите бюджетни кредити за плащания е намален със 7.7 млрд. Евро, като по-голямата част от намалението, в размер на 5.9 млрд. Евро, е концентрирано в рамките на Функция 1б (Икономическо, социално и териториално сближаване). Въпреки положените усилия от Комисията, като се има предвид притеснително ниското ниво на усвояване от държавите-членки в рамките на политиката на сближаване, очаквате ли това забавяне да бъде напълно компенсирано до края на Многогодишната финансова рамка (МФР)?

Във втория си въпрос към комисар Йотингер Неджми Али се спря на ниското равнище на плащанията по поетите задължения за текущата МФР, което се очаква да доведе отново до увеличаване на обема на неизплатените задължения в края на програмния период. В тази връзка имайки предвид, че оценката за тези суми  непрекъснато нараства, въпросът беше дали комисарят е убеден, че ситуацията е под контрол и плащанията ще може да бъдат изчистени в разумни срокове след 2020 г.

Next>