Неджми Али: Новата МФР е насочена към програмите с висока Европейска добавена стойност

5-10-Nedali copy

Следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) трябва да отговаря на политическите ни приоритети и да предоставя средства за справяне с нови предизвикателства, пред които се изправяме всички ние като Съюз, твърди Неджми Али, евродепутат от АЛДЕ

Евродепутатът от Групата на Алианса на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ) Неджми Али бе един от лекторите на двудневния семинар на ДПС във Велинград. Пред активистите на партията Неджми Али резюмира основните акценти  на многогодишната финансова рамка на Европейския съюз.

Г-н Али, като член на Комисията по бюджети на Европейския Парламент, бихте ли ни обяснили накратко какво представлява Многогодишната финансова рамка на ЕС?

- Многогодишната финансова рамка (МФР) e дългосрочният разходен план на Европейския съюз. МФР определя максималните годишни разходни тавани на ЕС в различни политически области. Настоящата МФР обхваща седем годишен период до 2020 година включително, като общият ресурс, който се разпределя по всичките основни функции е в размер на 1 082 млрд. евро по постоянни цени от 2018 г., което представлява около 1% от Брутния национален доход (БНД) на сегашните 28 държави-членки.

МФР трансформира политическите приоритети на ЕС в бюджетни средства, осигурявайки рамка за финансово програмиране и бюджетна дисциплина, като гарантира, че разходите на ЕС са предвидими и са в рамките на договорените лимити. МФР дава възможност на Съюза да провежда общи политики за период, който е достатъчно дълъг, за да бъдат те ефективни. Тази дългосрочна визия от гледна точка на разходите е важна за потенциалните бенефициенти на фондовете на ЕС и съфинансиращите структури на отделните държави-членки. Годишните бюджети се приемат в тази рамка и като правило са под разходните тавани на МФР, с цел да се запази известна гъвкавост за справяне с непредвидени нужди.

В настоящия момент се подготвя следващата МФР за периода 2021-2027 г. Кои са основните елементи в предложението на Европейската комисия?

- Общият размер на рамката за следващия период по цени от 2018 г. е 1 135 млрд. евро, което се равнява на 1.11 % от БНД на 27-те членове на ЕС. Напускането на Великобритания ще се отрази като известно увеличаване на вноските на страните-членки в размер на 0.11%. Изразена в текущи цени, и имайки предвид инфлацията, общата сума ще възлезе на 1 279 млрд. евро под формата на поети задължения. Реалните плащания се очакват да бъдат на малко по-ниска стойност.

Комисията предлага увеличение на разходите, предимно чрез допълнителни ресурси. Същевременно се залага  преразпределяне на разходите, за финансирането на нови и неотложни приоритети и за укрепването на съществуващите програми с ясна европейска добавена стойност. Комисията предлага да бъде създадена по-съгласувана, целенасочена и прозрачна рамка за бюджета на ЕС. Структурата на новия бюджет ще бъде по-ясна и ще кореспондира по-директно с политическите приоритети. Предвижда се промяна на основните функции, като от пет те стават седем, както следва: Единен пазар, иновации и цифровизация; Кохезия и ценности; Природни ресурси и околна среда; Миграция и управление на границите; Сигурност и отбрана; Съседни държави и свят; Европейска публична администрация.

В рамките на новите основни функции се предвижда намаляване на броя на програмите с около една трета (от 58 на 37). Същевременно се предвижда и намаляване на административната тежест за бенефициентите и посредниците. С оглед възможността Съюзът да реагира бързо и ефективно на непредвидени нужди, Комисията предлага бюджетът на ЕС да стане по-динамичен чрез повишаване на гъвкавостта както в рамките на самите програми и между тях, а също така и между различните години на седемгодишната финансова рамка.

Направленията, в които се предлага изразходване на повече средства, са както следва: почти девет пъти по-високи инвестиции в цифровата трансформация и цифровите мрежи, достигайки 12 млрд. евро; Повече от два пъти увеличение в програмите, насочени към младите хора (като например програмата „ЕРАЗЪМ +“ с 30 милиарда евро и Европейския корпус за солидарност с 1.3 млрд. евро). Предлага се също така и утрояване на разходите за управлението на външните граници, миграцията и предоставянето на убежище, така че сегашните 13 милиарда евро да достигнат около 33 млрд. евро. Повишават се инвестициите в научни изследвания и иновации с 50 %, като се заделят 100 млрд. евро за водещите програми „Хоризонт Европа“ и Евратом.

Друга много характерна промяна е увеличаване на инвестициите в областта на сигурността с 40 %, достигайки 4.8 млрд. евро, и създаване на Фонд за отбрана от 13 млрд. евро, който да допълва и да действа като катализатор на националните разходи в областта на научните изследвания и развитието на способности. Инвестициите, необходими за улесняване на военната мобилност в целия ЕС, ще се финансират с 6.5 млрд. евро. Също така се предвижда и увеличаване на финансирането за външните дейности с 26 %, достигайки 120 млрд. евро, с конкретен акцент върху съседните на Европа държави, както и поддържане на резерв за справяне с непредвидени предизвикателства, по-специално в областта на стабилността и миграцията.

В тази връзка бихте ли ни обяснили каква е ролята на селскостопанската и на кохезионната политика в новата рамка на ЕС?

-Това е много резонен въпрос, особено за държава като България. По отношение на селското  стопанство имаме общото разбиране, че Европа се нуждае от стабилен, устойчив и конкурентоспособен сектор, за да гарантира както производството на висококачествени, безопасни и достъпни за европейците храни, така и силна социално-икономическа структура в селските райони. С оглед на тези необходимости, Комисията предлага да бъде реформирана и модернизирана общата селскостопанска политика, която да осигури достъп до висококачествени храни, като същевременно поддържа напълно интегриран единен пазар за селскостопанските стоки в ЕС. Реформираната политика ще поставя по-силен акцент върху околната среда и климата, като подкрепя прехода към по-устойчив селскостопански сектор и развитието на жизнеспособни селски райони. Размерите на преките плащания на хектар между държавите членки ще бъдат рационализирани и по-целенасочени, като целта е да продължат да се доближават до средното за ЕС равнище. Приоритет ще бъде подпомагането на малките и средните земеделски стопанства.

Новите правила ще дават повече отговорност и възможности на държавите членки за извличане на максимална полза от бюджета за селско стопанство. Страните-членки ще разполагат с повече гъвкавост да прехвърлят средства между двата стълба - Преките плащания и Развитието на селските райони, в съответствие с националните нужди и цели. Ще бъде създаден и нов резерв за справяне с кризи, предизвикани от непредвидими развития на международните пазари или специфични сътресения в селскостопанския сектор в резултат на действия, предприети от държави извън ЕС.

Що се отнася до Кохезионната политика, Комисията предлага нейното модернизиране и укрепване. Целта е да се стимулира сближаването, за да спомогне за намаляването на икономическите, социалните и териториалните различия в рамките на държавите-членки и на ЕС. Освен това, политиката на сближаване ще играе още по-важна роля в бъдеще, като подкрепя текущия процес на икономически реформи в държавите-членки. Комисията предлага да се засили връзката между бюджета на ЕС и Европейския семестър за координиране на икономическата политика.

Замисълът на новата МФР на ЕС е различията да бъдат преодолени и Съюзът да стане по-сплотен. Основната цел на политиката на сближаване е и ще продължи да бъде подпомагането на държавите-членки и регионите, изоставащи в икономическо или структурно отношение, да настигнат останалата част на ЕС. По този начин, относителният брутен национален доход на глава от населението ще продължи да бъде решаващ критерий за разпределянето на средствата. Същевременно ще бъдат взети под внимание и други фактори като безработицата (особено младежката), климатичните промени, както и приемането и интеграцията на мигрантите.

Тук изрично искам да подчертая, че средствата, които засега са предвидени за България в рамките на Общата селскостопанска политика и Политиката за сближаване, се очаква леко да бъдат увеличени.

Г-н Али, като говорим за известно увеличаване на финансовите ресурси за различните политики на ЕС, какви изменения се очаква да настъпят при формирането на приходната част на бюджета?

-В настоящата МФР паричните средства постъпват основно от няколко направления. Първото от тях самитата, които се начисляват на икономическите субекти, събират се на външните граници на ЕС, като се превеждат директно в бюджета на ЕС. Понастоящем държавите членки задържат 20 % от сумата като разходи по администрирането. Вторият основен приходоизточник е ДДС – текущите бази за ДДС на всички държави членки се хармонизират чрез сложна статистическа процедура и след това се начислява единна ставка от 0.3 % за всяка държава членка. Третото е собственият ресурс въз основа на Брутния национален доход (БНД), като с него се финансира частта от бюджета, която не е покрита от други приходи. Един и същи процент се събира от БНД на всяка държава членка. Ставката се определя като част от годишната бюджетна процедура.

При постепенното намаляване на митата през годините, вноските на база БНД се превърнаха в основния източник на финансиране на бюджета на ЕС (заедно с вноските на база ДДС представляват около 80 % от общият приход).

С подготовката на новата МФР се предвиждат и нови видове източници на финансиране. Европейската комисия предлага да бъде въведена „кошница“ от нови собствени ресурси, състояща се от: 20 % от приходите от схемата за търговия с емисии на вредни газове;  3%-на изискуема ставка, приложена върху новата обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (която ще бъде въвеждана поетапно след приемането на необходимото законодателство) и национална вноска, изчислена върху обема на нерециклирани пластмасови отпадъци от опаковки във всяка държава членка (80 евроцента на килограм).

А каква е позицията на Европейския парламент по основните  предложения на Комисията за следващата финансова рамка?

-Позицията на ЕП за предстоящата МФР е, че тя трябва да финансира нови приоритети и да компенсира очаквания недостиг, който би се получил при напускането на Обединеното Кралство. Следващата МФР трябва да отговаря на политическите ни приоритети и да предоставя средства за справяне с нови предизвикателства, пред които се изправяме всички ние като Съюз. Независимо дали става въпрос за намаляване на различията в икономическото развитие на страните и регионите, миграцията, отбраната, сигурността или климатичните промени. Същевременно, следва да се има предвид, че това не може да бъде постигнато без адекватно увеличение на ресурсите, т.е. приходната част на бюджета на ЕС. Приходите и разходите трябва да бъдат разглеждани в единна цялост.

Позицията на Парламента е недвусмислена в посока на кардинални промени, по-важните от които са: на първо място, във връзка с приоритетите и предизвикателствата пред  ЕС, Европарламентът залага настоящият лимит за разходите на ЕС да бъде увеличен от 1% на 1.3% от Брутния национален доход на ЕС, за да се финансират новите приоритети, без да бъдат ощетени най-бедните региони или земеделски общности.

Второ, тези 1.3% от БНД за целия предстоящ седемгодишен период следва да бъдат в размер на 1 293 млрд. евро по постоянни цени от 2018 г., което е значително увеличение в сравнение с предложението на ЕК.

Трето, ЕП се концентрира преди всичко в допълнително значително увеличаване на ресурса за програми като: Хоризонт Европа, Еразъм+, Инициативата за младежка заетост, Програмата за МСП (COSME) и Програмата за действия по околната среда и климата (LIFE).

Четвърто, ролята на съществуващите механизми за гъвкавост и специалните инструменти трябва да бъде засилена, за да могат да се справят по-добре с новите предизвикателства. Новите приоритети следва да бъдат финансирани без това да става за сметка на съществуващите политики и програми.

Пето, подобряване на разходването на средствата става чрез изискването Европейската добавена стойност да бъде един от основните принципи при осигуряване на финансирането. Същевременно бюджетната система на ЕС се нуждае от значително опростяване и премахване на припокриването между различните инструменти.

И накрая, по отношение на плащанията, в резолюцията се настоява разликата между поетите задължения и реалните плащания да се поддържа в ограничен и реалистичен размер и призовава да не се допуска критична ситуация в преходния период към новата МФР.

Важното за нас е, че като политическо послание, МФР следва приоритетно да подкрепя и да не допуска свиване на разходите по Общата политика в областта на селското стопанство и Кохезионната политика,намалявайки различията между държавите-членки, както и да осигури достатъчен ресурс за нововъзникващите политически области, свързани със сигурност, миграция и климатични изменения.

Какво предстои като конкретни действия на различните институции на ЕС по подготовката на новата финансова рамка за предстоящия седемгодишен период?

-Резолюциите, приети от ЕП, призовават незабавно да започне дискусия (т.н. триалог) между трите институции – Европейския парламент, Европейската комисия и Съвета на ЕС. Резолюциите на ЕП изискват формално решение за следващата МФР да бъде взето окончателно преди месец май 2019-та, когато в държавите-членки ще бъдат проведени следващите избори за членове на Европейския парламент. Механизмите на функциониране на европейските институции предвиждат след като получи одобрението на Парламента, рамката да бъде приета от Съвета с единодушие.

Share This