Неджми Али пред радио „Кърджали“: Бюджетът на ЕС за 2018 година изпълнява политическите насоки на Европарламента

Photo N.ALI-27-06

Европейски съюз. Брекзит. Новите предизвикателства през ЕС.

Започнаха преговорите за излизане на Великобритания от Евросъюза. Страната е един от големите донори на общоевропейския бюджет. Какво ще се случи със средствата в него и ще бъде ли чувствително намален обемът на европейските средства, които получава България?

Радиостанция „Кърджали“ на БНР потърси отговорите от евродепутата от Групата на Алианса на либералите и демократите за Европа Неджми Али.

Наскоро Вие казахте, че бюджета на ЕС за следващият програмен период ще е изключително важен за България, с оглед на това, че той няма да бъде толкова голям, заради излизането на Великобритания от съюза. Какво имахте предвид?

Неджми Али: Преди три седмици Европейската Комисия представи пред Европейския парламент и Съвета проектобюджета на ЕС за 2018 г. Предложеният бюджет беше изготвен съобразно ограниченията, определени от Парламента и държавите-членки, които бяха визирани в многогодишната финансова рамка. При подготовката на бюджета от страна на Парламента бяха заложени основните политически насоки, които можем да отбележим като водещи. Тези указания най-общо казано бяха насочени към осигуряване на работни места и инвестиции, по-добри възможности за младите хора и ефективно реагиране на геополитическите предизвикателства с оглед на последните събития в Европа и региона.

Бюджетът по принцип включва два основни аспекта на финансиране – това са бюджетните кредити за поети задължения и за плащания. Поетите задължения представляват финансирането, което е определено и заложено ефективно в договорите, сключени през дадена година, а плащанията де факто представляват реално изплащаните средства, които след верификацията предстоят да бъдат изплатени. По общата рамка на бюджета, можем да направим следните констатации:

В проектобюджета за 2018 г. поетите задължения възлизат на 161 млрд. евро , което в сравнение с настоящата 2017 г. е увеличение с 1.4 %. Плащанията от своя страна възлизат на 145 млрд. евро – което представлява доста сериозно увеличение с 8.1 % спрямо 2017 г. Тук трябва да се отбележи, че това се дължи най-вече на факта, че структурните и инвестиционните програми на ЕС за програмния период 2014-2020 г. ще достигнат нормален темп на изпълнение през 2018 г. Причината е, че както в България, така и в другите страни-членки изпълнението традиционно бележи бавен старт през първите години на съответния програмен период. Именно заради тази ситуация се очаква през 2018 г. да има едно сериозно увеличение най-вече на реалните плащания, очаква се ускоряване в усвояването на европейските фондове.

Ако направим справка на разпределението на средствата по функции, можем да ги представим в четири основни направления:

Най-голямата част от средствата в размер на близо 67 млрд. евро са предвидени във функция „Интелигентен и приобщаващ растеж”. Тук се работи в две направления: „Конкурентоспособност за растеж и заетост”, както и за „Икономическо, социално и териториално сближаване”, а именно тук е и Кохезионната политика.

На второ място с около 56 млрд. евро е предвидено да се финансират дейностите в направлението „Устойчив растеж – природни ресурси”, като тук за нашите слушатели трябва да се отбележи, че става въпрос за земеделските стопани и развитието на селските райони.

Третата функцията е „Сигурност и гражданство”, където са предвидени около 3 млрд. евро, а близо 9 млрд. евро. са заложени за „Глобална Европа”.

Всичките тези основни направления поемат традиционно около 94% от общите финансови ресурси на Съюза, докато за администрацията, включая поддръжката на сградния фонд и пенсионното осигуряване, остават около 6%, което е едно справедливо съотношение.

Г-н Али, нека тези цифри да ги преведем в един по-разбираем език за нашите слушатели. Доколкото аз в момента разбирам няма да има проблеми със средствата, които България получава за развитие на своето земеделие.

Неджми Али: Не. През 2018 г., а така също и през 2019 г. не очакваме да се получат поне при Многогодишната Финансова Рамка някакви катаклизми, защото процесът на Брексит все още не е стартирал. Имам предвид съществената част на преговорния процес.

Великобритания има ангажимента да изплаща своята вноска, докато не приключат окончателно преговорите, докато не се гласува и от Съвета с консенсус няма как нито една страна членка да се освободи от ангажиментите си, така е предвидено в Договора за Европейския съюз.

Значи нашите земеделци и животновъди трябва да са спокойно, поне следващите три години, но няколко пъти чуваме от управляващите, че рязко ще намалеят средствата за изграждане на инфраструктура и проблемите, които ние имаме в страната, основно с пътната мрежа и с големите инфраструктурни проекти ще трябва да си ги решаваме сами. Вярно ли е това?

Неджми Али: Както споменах преди малко, най-голямото перо е предвидено за Кохезионната политика. България получава в процентно съотношение, на база средствата, които се преразпределят най-високия процент, а именно по линията на Кохезионната политика. Засега, както и за следващата финансова година няма изменения в проекта на бюджет. Той остава в рамките на лимитите, заложени в Многогодишната финансова рамка за периода 2014 – 2020. В момента върви и преглед на МФР, най-вероятно ще има някаква ревизия, но към настоящия момент не се предвиждат съществени изменения. Разбира се, трябва да се подчертае и да се знае, че се чуват гласове от някои по-големи страни-членки, включително и от т.нар. нетни донори, че евентуално средствата, ресурса, който се заделя за миграцията и бежанците да бъде обвързан с Кохезионната политика. Включително и в този бюджет, има подобни предложения на отделни депутати, но в Бюджетната комисия засега това няма сериозна подкрепа и най-вероятно няма да бъде даден ход на тази позиция. На 29.06.2017 г. в Комисията по Бюджети предстои гласуване на мандата за Триалога – това е мандата за преговорите между Европейската Комисия, Европейския Парламент и Съвета на Европейския Съюз, като в последствие този мандат трябва да бъде гласуван и в Парламента на Пленарно заседание. Това ще стане по време на последната пленарна сесия в Страсбург, в началото на следващия месец. С това ще се потвърди официалната позиция на Европейския парламент за бюджета за 2018 г., а Съветът по принцип подготвя своите позиции през лятото. Относно бюджетната процедура, през ноември се очаква свикването на Помирителния комитет, който има за цел да уеднакви позициите на Парламент и Съвета. След което предстои окончателното приемане на Бюджета за 2018 към края на годината. Но както казах, не очаквам да има изменения за 2018, както и в Многогодишната финансова рамка да има съществени изменения или отстъпления от Кохезионната политика.

Г-н Али така или иначе ЕС ще бъде изправен пред едно доста сериозно предизвикателство, след оттеглянето на Великобритания, защото нейните вноски формираха една доста голяма част от бюджета на ЕС. В същото време имаше нещо интересно, преди около три месеца вие изнесохте един доклад, който е за източването на ДДС и там казахте едни доста стряскащи суми. Става въпрос за милиарди евро, които са източени по тези схеми. Смятате ли, че в това има резерв, все пак да се запази нивото за финансиране особено за по-слабо развитите страни в Съюза, като България?

Неджми Али: Аз мисля, че няма да има отстъпления от тези поети задължения от страна на Общността като цяло, защото наравно с преговорния процес на Брекзит в момента тече и преглед на Многогодишната Финансова рамка. Ако в крайна сметка се стигне до излизане на Великобритания от Общността, се очаква най-вероятно всичко това да бъде компенсирано. Би могло да стане чрез пропорционално увеличение на вноските на страните-членки или чрез преструктуриране на собствените ресурси. Във връзка с този доклад, за който ме питате в момента, вече тече синхронизиране на цялостната система между страните-членки за онлайн и постоянна комуникация между митническите служби, за да могат да бъдат засечени и международните измами с ДДС. В общия случай говорим за несъбрани суми по ДДС в рамките на Съюза, възлизаща на 170 млрд. евро, което е огромен ресурс. В тази връзка в момента продължава и процеса на създаването на Европейската прокуратура. В момента е рано да се дискутират детайлите, но е факт че тези процеси са в ход. Вървят и процесите на опростяване и уеднаквяване на финансовите правила, както и синхронизирането на системите за онлайн комуникации във всеки един момент, защото една от основните причини за международните схеми за измами е липсата на информация в реално време и комуникация между различните митнически и данъчни структури.

Явно все се по-трудно ще се краде от европейски проекти?

Неджми Али: Не говорим само за европейски проекти, говорим за свободното движение на капитали. Злоупотребите трябва да бъдат пресечени в максимална степен, защото в крайна сметка това са средства на европейските данъкоплатци.

Share This

Leave a Reply

Your email address will not be published.

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>