Неджми Али пред Радио Пловдив – интервю за Бюджет на ЕС за 2019

24-10-NA copy

Интервюто бе записано и излъчено в ефира на Радио БНР Пловдив, в предаването „Ден след ден“, на 24.10.2018 – денят, в който в Европейския парламент се проведе гласуването за Бюджета на Европейския съюз за 2019 година.

Водеща: На какъв стадий е процедурата в ЕС по изготвяне на Бюджет 2019?

Н. Али: Бюджетната процедура е сложен процес, който продължава в рамките на цялата календарна година.

Сложността на този процес се състои в това, че бюджетът не е само набор от бюджетни линии и цифри, а преди всичко приоритетите, които трябва да бъдат реализирани чрез финансирането на отделните направления, които се формулират от Европейския парламент и Съвета. Именно на базата на тези приоритети след обсъждане в Комисията по бюджети в началото на календарната година (месец март) се гласува резолюцията по общите насоки за изготвяне на бюджета за следващата финансова година.

Европейската Комисия, която е изпълнителния орган на ЕС, на базата на указанията за приоритетите подготвя и представя проектобюджета пред Европейския парламент и Съвета, като през настоящата година той беше представен в парламентарната Комисия по бюджети през месец юни.

Съветът приема своята позиция по проектобюджета съгласно регламента и я представя на ресорната Комисия по бюджети на  Парламента. Парламентът има срок от 42 дена, в който обсъжда представения проектобюджет и го предава на Съвета и на Комисията. Когато има разминавания в позициите, председателят на Парламента, съгласувано с председателя на Съвета свиква Помирителен комитет. В този комитет участват и трите институции, които имат отношение към бюджета, а именно: представители на Парламента, Съвета и на Комисията.

Европейската комисия, която със своята експертиза подготвя и дефакто изпълнява бюджета, подпомага Парламента и Съвета за сближаване на позициите. Тази процедура следва да приключи до средата на месец ноември, за да може окончателния вариант на бюджет 2019 да бъде гласуван по време на последната пленарна сесия за календарната година в Страсбург през месец декември. Целта на изработването и приемането на този консенсусен вариант е да се постигне максимална ефективност на използване на бюджета на Съюза.

Водеща: Какви са вашите приоритети, които ще защитавате?

Н. Али: Мисля, че най-напред е добре да запознаем вашите слушатели с основните приоритети, заложени от Парламента, а именно: икономическият растеж, иновациите, конкурентоспособността, борбата с климатичните изменения, преходът към енергия от възобновяеми източници, миграцията и сигурността. Тези приоритети са изготвени въз основа на сериозна оценка за състоянието на икономиката на Съюза, както и на новите геополитически предизвикателства и очакванията на гражданите. Имайки предвид, фундамента на чиято база функционира ЕС, а именно солидарността, в Европейския парламент бяха заложени по-високи изисквания по отношение на солидарността при справяне със социалните, териториалните и глобалните предизвикателства.

В този смисъл в позицията на Парламента бе заложено увеличаване на ресурса за борба срещу безработицата, особено младежката и подобряване на здравните грижи за европейските граждани. Особено внимание се отдели за подпомагане на малките и средни предприятия (МСП), които са гръбнака на всяка една икономика. Имайки предвид, че България е една от страните с планински и полупланински райони, моите приоритети бяха именно в насока на уеднаквяване на развитието на регионите. В този смисъл съм пледирал за по-сериозна подкрепа на политиката за сближаване (кохезионната политика), както и подпомагането на земеделските производители в рамките на Общата селскостопанска политика.

АЛДЕ, политическата фракция към която принадлежим в Европейския парламент, има свои специфични приоритетни области, за които предлага насочването на допълнителен ресурс. Това са програмата за научни изследвания, технологично развитие и иновации Хоризонт 2020, Инструментът за свързаност на Европа,  Еразъм+, програмата за конкурентоспособност на МСП (COSME) и разходите по климатичните изменения. Тук също следва да се отбележи, че ние като либерали настояваме за адекватно финансиране и на области като сигурност и миграцията, като можем да добавим, че през следващата Многогодишна финансова рамка 2021-2027 г. за първи път се заделя сериозен финансов ресурс от над 20 млрд. евро в сферата на сигурността и отбраната.

Водеща: В крайна сметка, на какъв бюджет може да разчита ЕС през 2019?

Н. Али: Нека най-напред за нашите слушатели да разясним по какъв начин се формира бюджета на ЕС. Той се формира основно от национални вноски на страните-членки, което представлява около 1% от съвкупния Брутен национален доход на всичките държави в ЕС. В този аспект, на база на прогнозните данни представени от Комисията за следващата бюджетна година са заложени 165.6 млрд. евро бюджетни кредити за поети задължения и 148.7 млрд. евро реални плащания, като разликата се получава поради факта, че самото изпълнение на проектите върви с известно закъснение. Макар да е недостатъчен като цяло за покриването на всички приоритетни области, трябва да се отбележи, че все пак има увеличение на бюджета от малко над 3% в сравнение с настоящата година.

Следва да отбележим, че позицията на Съвета включва редуциране на проектобюджета в размер на около 1.6 млрд. евро, като основно са предлага редуциране на оперативните линии в подкрепа на конкурентоспособността и икономическия растеж. Именно тук се разминават позициите на Европарламента и Съвета, като ние предлагаме възстановяване на основната част на това редуциране. Предлагаме и малки допълнителни корекции в подкрепа изпълнението на приоритетите на АЛДЕ и мнозинството от депутатите в Европарламента. Именно такъв тип разминавания в позициите се разрешават по време на заседанията на Помирителния комитет, както споменах по-рано, за да можем да отговорим по най-добрия начин на потребностите и очакванията на европейските граждани.

Водеща: Имате ли да допълните нещо уточняващо в контекста на всичко казано?

Н. Али: Като член на Комисията по бюджети аз имам непосредствена отговорност като докладчик от АЛДЕ за бюджета на европейския парламент и т.н. други институции, които включват: Съвета, Съда на ЕС, Европейската сметна палата, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите, Европейския омбудсман, Европейския надзорен орган по защита на данните и Европейската служба за външна дейност. За част от тези институции, отчитайки специфичните им потребности, предложихме редица изменения, целящи възстановяване на редуцираното, а в някои случаи увеличаване на бюджетните линии. Тук искам да отбележа, че като докладчик от АЛДЕ в тези направления, бях сезиран от представители на редица национални органи, в това число и от България, които поискаха съдействие за възстановяване на прекомерните редукции и в някои случаи за увеличение на бюджетните линии. Като пример мога да дам Европейския икономически и социален комитет. Общата ни цел е да осигурим нормалното функциониране и  по-високо качество на работа на тези институции, което е от съществено значение за европейските граждани.

В заключение, това което следва да бъде отбелязано, е че ние като членове на ЕП се стремим да намаляваме всяка следваща година разходите за администрация в процентно отношение. Можем да отбележим, че увеличението например на бюджета на е ЕП е в рамките на 2.3%, което е по-малко в сравнение с увеличението в процентно отношение на бюджета на целия ЕС. Целта е основната част от финансовите ресурси да се насочват към практическото реализиране на приоритетите на Съюза, което да осигури по-голяма европейска добавена стойност.

——————————————————————–

Излъченото интервю можете да чуете на следния линк:

http://bnr.bg/plovdiv/post/101035901/po-golam-shte-bade-budjetat-na-es-za-2019-ta-godina

Share This